Апостилът (apostille) е печат, който удостоверява автентичността на документа и се поставя в държавата на неговото издаване. Удостоверяването с апостил е процесът на легализиране на даден документ с цел неговата употреба на територията на друга държава. Този специален печат се прилага само в държавите, които са страни по Хагската Конвенция от 1961 г.
Български документи за чужбина
Компетентните органи, които са оторизирани да поставят апостил върху българските публични актове, са:
• Министерство на правосъдието – заверява съдебни и нотариални актове;
• Областните администрации – документи за гражданско състояние, издадени от кметове и общински администрации;
• МВнР – легализира всички останали актове като
удостоверения, сертификати, лицензи и др., издадени от министерства, държавни агенции и комисии;
• НАЦИД – заверява дипломи за образование и придобита правоспособност.
Чуждестранни документи за България
Задължително изискване е, ако документът е издаден от страна по Хагската конвенция, той да бъде снабден с апостил. Последваща заверка на територията на България е необходима единствено на превода, който трябва да бъде извършен от заклет преводач. Подписът на преводача следва да бъде нотариално заверен.
